Жив синор

Submitted by admin on Вт., 03/02/2023 - 23:19

Бюро за съвети и информация по био-динамично и екологично земеделие

Информационен бюлетин бр.1, год.1 – 12.12.2002 , София

Тема на броя: Защитният растителен пояс - живите синори

Растителният защитен пояс или Живият синор

Той представлява компактна растителност, която структурира местността. Освен структурата и красотата, които внася чрез цвят, форма и разположение, живият синор служи по-специално на следните цели:

  • защита от вятър
  • защита от ерозия
  • естествена граница и ограда
  • жизнено пространство за животни и растения
  • защита от вредни влияния на околната среда ( прах, абгаз, шум и др.)

За оформяне на живия синор се използват местни растителни видове – дървета и храсти. При композирането на такова насаждение се стремим особено към максимално вписване в местността.

Например в жив синор, от който очакваме да защити нивата ни от вятъра, дърветата не бива да са с еднаква височина и да не растат едно до друго, за да може вятърът ефективно да преминава през тях. По този начин се редуцира скоростта и мощта му. От подветрената страна намаляват завихрянията, които биха се създали от висок и плътен пояс от дървета. При подобна зелена площ подрязването е поддържащо.

Много съшествена е и екологичната функция на този пояс. Той е централният орган на природните взаимовръзки, даващи живот на местността. По тази причина би трябвало да му отделим максимална площ. На никое друго място не можем да намерим такова разнообразие на животински видове, които живеят в съвършен баланс на взаимодействие. Самият растителен пояс регулира живота на насекомите, птиците и другите животни. Това е една от основните предпоставки, гарантиращи здравето на нашите насаждения. В случая – рози.

Таралежът, полската мишка, смокът, слепокът и всички обитатели на короните на дърветата и храстите зависят от осигуряването на това жизнено пространство.

За устройството на един жив синор :

Главно поради ширината от 1,5 до 2,5 м. свободно растящите живи синори се засаждат в един ред. Само при наличие на широки скатове и когато разполагаме с много място садим в няколко реда. Разстоянието между отделните растения е средно 1 – 1,2 м., като големите храсти се нуждаят от малко повече място и по възможност стоят между по-ниски видове. Новите пояси се садят в посока север-юг или така, че сянката им да пада върху път или поток.

Кои растения да използваме :този избор зависи от функцията на живия синор.

  • растенията, които осигуряват храна за бозайници и птици са: ясен, орех, леска, бреза, бук, дъб, местни иглолистни, дива череша, бъз, снежна китка, птичи дрян, кучи дрян .
  • растенията, които осигуряват прикритие на дребните животни и птиците са: глог, трънка, къпина, джанка, повет, орлов нокът.
  • растения , необходими на пчелите - носители на нектар и цветен прашец ливади,глог,калина,трънкa къпина,малина,клен,полски бряст, липа, зърнастец , повет.
  • живият синор като филтър за прах: полски клен, шипка, липа. Те са мощен филтър срещу абгаз и запрашавания.

Време за засаждане на живия синор

Храстите би трябвало да се засаждат в началото или в края на периода на покой, тоест в късната есен след листопад или в края на зимата.

Поддържане и грижи

През първите години новопосадените дървета би трябвало да се пазят от обрастване и заглушаване. Всяко от младите растения в композицията трябва да се пази и поддържа свободно. Важно е, естествено, да ги опазим от кози, крави овце или дивеч. Ако това е проблем, добре е да се опитаме да включим в пояса и растения, които да изпълняват функция на жив плет.

Трябва да се вземе под внимание,че според българската практика би трябвало да се избягват, дори да се унищожават растенията от семейство Rosaceae , растящи в близост с Rosa Damascena . Диворастящите членове на семейството се смятат за гостоприемници на Agrilus. От холистична, екологична и био-динамична гледна точка това със сигурност би могло да се интерпретира по друг начин. Целевата изследователска и експериментална работа ще внесе тук яснота. Дотогава бихме предложили като алтернатива арония и златен дъжд в комбинация с местните видове иглолистни и широколистни дървета (непринадлежащи към семейството . ( Р.)

дипл. аграрен инженер Jürgen Schlüter

професионален консултант по екологично земеделие и биодинамично селско стопанство

Живият синор някога и сега.....

Значението на живия синор преди беше всеобхватно. Чрез множество постижения и промени той все повече бе изместван за да стигнем до момента, в който просто липсва в общата структура на природата.

В областта на селското стопанство функцията на живия синор е незаменимо изгубена в момента. Искаме да спечелим обработваема земя, искаме да улесним обработката и машините....Но.... Срещу опустошителните последствия от липсата на живите синори в структурата на селскостопанските площи върху почвите и техния състав, както и върху растенията и техния растеж, се опитахме да реагираме с използване на по-големи количества химически торове и препарати за борба с вредителите. Така за природата, хората и животните се активира познатият вече порочен кръг. Тръгвайки обратно към природното равновесие, което е верният ни съюзник ,вече сме натрупали опит и факти, доказващи смисъла на подобно усилие. Например:

  • сечта на синора в късната есен освен ,че е служела като средство да се постигне сгъстяване на растителността, необходимо за защитната функция на пояса, е била начин за набавяне на дърва за горене. Клоните на храстите се използвали за плетове и преградни стени в потоците и малките свлачища. Освен това синорът винаги е бил източник на важни хранителни добавки, за които сега много говорим и скъпо плащаме. Ядки, диви плодове и билки и – кухнята и аптеката се срещаха там в най-доброто съотношение.
  • живият синор спира вятъра, поради което нивите не изсъхват толкова бързо и хумусният слой не може да бъде отвян толкова лесно. Площта ,която защитава един такъв пояс е височината му по 20. Той е в състояние да отнеме до 60 % от скоростта на вятъра.
  • поясът регулира водното стопанство на местността: при недостатъчни валежи се увеличава образуването на роса. При излишък на вода я задържа , разпределя и представлява най-добрата защита от пороища и свлачища.
  • най-далеч стигат резултатите на наблюдението, че в ниви, оградени от живи синори, постоянно присъстващите до този момент вредители биват паразитирани в съотношение 4 от 10, докато в ниви без защитен пояс това съотношение е 1 от 10.
  • доказано е повишаване на добивите при зеленчуци,царевица , овес и зимници от нивите, разполагащи с живи синори до 10% .

Богатството на видове в живия синор се повишава със/от:

  • напредване възрастта на растенията в него
  • етажната му структура
  • наличие на широки ленти от диворастящи билки
  • увеличаване площа на защитните растителни пояси
  • разнообразие във възрастовата структура
  • наличие на известна част стари и мъртви дървета
  • свързване с другите структури на местността
  • ноевият ковчег не е случайно избрано название : живият синор може да се превърне в дом на над 1000 вида насекоми и паяци , в убежище на птици и дребни бозайници според местността .Осигуряват на прилепите и амфибиите възможност за предвижване. Всички обитатели на този пояс са пазачи и работници на нашите ниви.

В този брой ви поздравява :

 

    Rosa damascena de Rеsch ,1880 ,Persia

 

консултации по биодинамично земеделиe

моб.0887887691

Таг